На това Дерби му липсваше “солта”, за да е вкусно
106-то Дерби на Пловдив между Локомотив (Пд) и Ботев (Пд) остана без победител.
Доживяхме и него. Преживяхме го и ще го забравим без особен трепет. За съжаление има и такива мачове, в които първоначалният ентусиазъм и очаквания са в пъти по-големи от нивото на футбола. Но това е то.
Абе, айде, като игра нещата не бях чак толкова зле през първата част. Тогава и двата тима търсеха гола. Не бяха затворени и атакуваха във всеки възможен момент. И Акрапович, и Киров подходиха с желание за вкарване на попадения. Ако единият вземеше надмощие в даден момент, другият не се затваряше, а искаше възможно най-бързо, с няколко паса или дълга топка, да изнесе играта в противниковата половина.
Ето тогава нещата изглеждаха доста футболни. Нямаше ги и грубите единоборства, а преобладаваше футболът. Да, често с грешни подавания и тромаво разиграване отстрана и на двата тима, но в крайна сметка с открита игра.
Можем да отличим силната контраатака на Ботев (Пд) в средата на полувремето, когато Везалов незнайно защо реши да се надиграва сам с трима играчи на Ботев (Пд) в центъра. Топката му бе открадната от Балтанов, който с мигновен пас намери Жоао Пауло. Бързоногият бразилец надбяга Езе и с левия крак бе близо до целта.
Преди това пък хубава акция на Аралица (категорично най-борбеният и енергичен на терена в “черно-бяло” през целия мач) успя да създаде положение на Марчев в полето на гостите. Там обаче завършващият удар на капитана на “смърфовете” бе крайно неточен, въпреки близката дистанция до вратата на Чворович.
През второто полувреме нещата се уталожиха доста и нивото на футбола спадна. Физическите сили на двата тима намаляха значително, а и те самите сякаш пожелаха по-бързо да поделят точките и да си “ходят”.
Все пак трябва да отчетем ситуацията с подхлъзването на Аралица в полето на Ботев (Пд) след суперкомбинация с Бакалов. Момент, в който срещата можеше да се реши.
Николай Киров го каза добре – “когато резултатът отива към 0:0, никой не иска да сгреши”. Нещо такова се получи и на “Лаута” през втората половина на вторите 45′ на Дербито. Битката бе повече в центъра, а изстрелите към вратите тотално изчезнаха. Или бяха от твърде далечно разстояние.
В подобно Дерби понякога е по-добре да не загубиш, отколкото да рискуваш. Такава е психологията на нашите отбори. Трудно ще се промени.
Вечният въпрос обаче е “Защо?”. Защо играчите не успяват да реализират минималния брой шансове пред себе се и да решат мачовете? Ами, много просто. Причината е само и единствено в тяхното майсторство пред вратата на съперника. А то, за общо съжаление, не е никак голямо.
В българския футбол не играят най-класните състезателите на света. Сами виждате, че един от най-добрите играчи в България – Тодор Неделев, награден и с приза за “Третия Най-силен състезател за 2017г.”, не блесна особено в срещата.
Просто такова ни е качеството на футбола и трябва да го приемем. За нашите стандарти това бе един добър мач. С 9 точни удара и общо 33 изстрела към двете врати. Ако някой е очаквал повече…да си пусне Шампионска лига утре в вдругиден – там ще намери повече. Но там ще намери играчи за милиони, които ежедневно са се подготвяли в своите кариери, били са постоянни в най-трудните моменти, а също така са били учени от качествени специалисти. Имало е добра методика и търпелива, но продължителна работа.
Трябва да сме обнадеждени, че един ден нещата и при нас ще се оправят, но трябва работа. И то най-вече с младите. Там е разковничето.
Представяте ли си само как Христо Бонев или Петър Пашев биха отиграли положенията на Аралица. С финес и без особено напрежение. Гол! Тези, които са ги гледали на живо, нека разкажат. Те знаят.
Това е. Към момента толкова. Надяваме се Локомотив (Пд) да влезе в Първата шестица на първенството, за да се насладим на още от атмосферата по трибуните. Още две Дербита през пролетта ще бъдат само и единствено в полза на футбола.
Феновете правят този двубой Дерби. Ако публиката я нямаше, този мач може би щеше да бъде спечелен от някой от двата тима. Но публиката внася нужното напрежение, което прави срещите големи. Затова и успехът идва по-трудно. Нужна е не вяла игра и късмет, нужни са качества. Майсторство.
Когато обаче отборите не искат, или не могат, да печелят такива двубои, само и единствено те са си виновни. И никой друг.
TribunaPlovdiv.bg
Стига вече с това мрънкане бе!
Мач като мач!
Запомнящо се дерби е определено!
Проспериращ Локомотив и жалък и страхлив БотевЪ!
Ами онова 2-2 на Лаута преди 6 години? Ами онова 0-0 след това на строежа, когато Локото играеха с юноши, а Караибрахимовия клуб с десетомилионен бюджет не можа да победи???!!!
Това е играта! Надлъгване, стратегии и т-н!
Ако Марчев или Аталица бяха вкарали положенията си, Локомотив биеше, но тогава нямаше да е скучно а???