Футбол под карантина и неговите последици

Светът на големия футбол оказа лека съпротива на вируса, но накрая разумът взе връх над чувствата.

С изключение на Унгария във всички страни на Европейския съюз футбол вече не се играе. Англия, Италия, Германия, Франция, Испания, Португалия, Холандия са седемте най-продавани първенства в света. Те заедно с Шампионска лига и Лига Европа са 90 процента от футболния оборот. Турция и Русия, които все още не са вдигнали бялото знаме, представляват несъществен дял. Икономически България присъства в най-задните нули след запетаята.

Ситуацията е чрезвичайна и най-трудното нещо е да се правят точни прогнози. По-трудно е дори от посочването на прав знак в троен мач. Но някаква база за размишления ни дава примерът на тези, които имат по-голям опит. Такива са Китай, Южна Корея и Япония. Там не е обявено официално, но е ясно, че първенствата ще се възобновят няколко месеца, след като не бъде установен нито един нов заболял. Малката подробност е, че там играят в цикъл пролет – есен и вирусът ги порази след края на първенствата. В Европа обаче не е така.

На 99 процента е ясно, че нито едно първенство на Стария континент няма да завърши на планираната дата, ако изобщо завърши. С това вече са се примирили, макар и никой да не го казва открито. Сега страхът е, че няма да започнат следващите първенства. И това е много вероятно, ако се вгледаме в азиатския пример. Най-черната хипотеза е отново да се играе футбол през октомври или ноември. Що се отнася до европейското първенство и олимпиадата за тях кахърите са бели. Европейското може да се проведе без никакъв проблем догодина, същото се отнася и за олимпийските игри в Токио.
Това е, така да се каже, международното положение. Ние обаче си гледаме в нашата паница.

България в тази ситуация е в периферията и решението да се спрат мачовете още този уикенд е оправдано единствено с довода здравето на футболистите. В съседна Сърбия, където епидемичната ситуация е същата като у нас, се играе на закрити врати. Дали е правилно или не, не се наемам да коментирам. Но имаше отворена врата да завърши поне редовният сезон, която извънредното положение в страната затръшна.

Както добре се знае, българският футбол преди всичко са клубовете. Какви ще бъдат последиците за тях? Първенството ни е толкова слабо посетено, че да се говори за финансови загуби, сходни с тези на Англия или Германия, е смешно. Все пак обаче остава въпросът как ще функционират професионалните клубове в тази ситуация, която може да се проточи поне половин година. Тук материята е прелюбопитна, защото е много близо до ума, че ако не се играе футбол у нас, няма да има и кой да го финансира.

Под повърхността в момента тлеят процеси, които до месец могат да унищожат професионалната структура изцяло. Като започнем от БФС, което се лишава от всичките си приходи в тази ситуация, и стигнем до последния клуб от Втора лига, чийто благодетел може на секундата да спре кранчето. В условията на стагнация и рязък спад на икономиката никой няма да дава пари, които ще му трябват за черни дни. Под въпрос са и субсидираните от общините клубове. Всъщност не са и под въпрос, парите за футбол ще бъдат набързо съкратени.

Много скоро футболните клубове ще разберат, че договорите не означават нищо, защото скаченият съд с икономиката ще ги игнорира. Много назначени собственици и пишман спонсори ще се спасят с 200 км от бремето, наречено футбол. Никаква изненада няма да са верижните фалити. А после като се оправят нещата, клубовете могат отново да започнат да никнат като гъби под същите имена с някоя добавена цифра в наименованието. Този път обаче масово.

Това обаче са неща за по-нататък. В близкото бъдеще трябва да спрат тренировките, защото те отговарят на дефиницията „социални дейности“. Футболистите както всички други трябва да си стоят вкъщи. Примерът с Италия и Англия е показателен. Млади хора, ходи им се насам-натам и до вируса е една ръка разстояние. Дори да си останат вкъщи, тези млади хора ще трябва да ходят един път в месеца до банкомата. А там може да не намерят нищо в картата.

Има обаче една интересна подробност, която никой няма да разисква. В момента поне половин милион българи плащат две такси по 8 лева за гледане на футбол. Нищо не се говори за тяхното спиране. А от 13 март всеки абонат трябваше да бъде известен, че няма да плаща такса за футбол поради ясна причина. Държавата е длъжна да проследи този казус, защото е с изключителна висока обществена значимост. 16 лева не са малко пари на месец. Плащането на тези суми е рекетьорство и грабеж. В Италия заплащането на кабелна телевизия беше преустановено до второ нареждане, у нас нещо не се чува подобно нещо.

Споменавам го, защото клубовете получават пари от телевизионни права. Е, трябва да се лишат от тях. В трудни времена всички страдаме, няма богопомазани. Да се наредят на опашка за компенсация от държавата. Така ще направят в Италия, Англия и другите цивилизовани страни. При демокрацията в извънредни ситуации плаща държавата, а не гражданите. И без това гражданите си имат достатъчно проблеми със своето собствено оцеляване.

Както се казва, трудните времена са голям шанс. Нашите измислени клубове могат да използват ситуацията, за да променят коренно картината с така наречения професионализъм. Защото сега им се налага да плащат огромни заплати на чужденци, които ще ги съдят във ФИФА. А пари няма? Докато си стоят вкъщи под карантина, големите футболни глави да помислят трябва ли да е такъв профилът на българския футбол. Защото подкова на жаба не се слага.

Жаклин Михайлов/ “Тема спорт”